Вълчев: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време...
Орешарски: Да, три дни.
Вълчев: Два де, стига така...
Орешарски: Е, в сряда на обяд ще дойда.
Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една, две сметки да направим, за да приказваме...
Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва. От утре експертни разговори. Те ще размотаят...
Вълчев (към другите участници): Сега, уважаеми колеги, да продължим нашата работа...
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?
Национални ценности, национална идентичност ли? Всичко е сведено до седянка. Или тлака, но не в Алтъново. И вместо да се обяви обща стачка, ние спокойно продължаваме да си ходим на работа, докато ножът не опре до кокала. За финал ще цитирам Петко Славейков "Не сме народ, не сме народ, а мърша".
